В пpиpoдaтa съществува непрекъсната борба. Това е борбата за оцеляване - един от основните фактори, поддържащ нейния потенциал. Всеки миг тя пpoтивoпоставя различните организми - растителни и животински. В процеса на тази борба се формират съобществата. Те представляват система от съвместно живеещи в границите на определено пространство организми, представени oт своите индивиди и пoпyлации.
         Храстова растителност
         Храстовият тип растителност е представен предимно във високата част на планината, над горната граница на гората. в него се включват съобщества на клека, съобщества на балкански зановец, съобщества на ниски храстчета.
   Нарцисовидната съсънка е многогодишно тревисто растение от сем Лютикови с късо и дебело коренище. Стъблото е високо около 30-40 см, сребристовлакнесто. Изправено, то като че ли търси слънцето. Листата са насечени. Цветовете са бели, събрани от 3 дo 8 във връхно съцветие. Нарцисоцветната съсънка цъфти от юни дo август.
   Съобщества на сибирска хвойна
   В субалпийския пояс и в прехода към алпииската зона много сьществена роля играят съобществата, формирани от сибирската хвойна {Jипiperиs sibirica). Хвоиновитe формации заемат значителна площ oт виcoкитe части на парковата територия.
   На територията на НП "Пиpин" петнистата тинтява (Geпtiaпa pипctata L.) се среща пo каменисти и тpeвиcти поляни в иглолистния и субалпийския пояс от 1600 дo 2800. Многогодишно тревисто растение, стъблата са дo 60 см, прави, единични, леко ръбести. При основните листа ca елипсовидни дo почти кръгли, стъбловите са почти приседнали,

Петнистата тинтява (Gentiana punctate L)

Сибирската хвойна (Juniperus sibirica)

пиблизително равни на приосновните. Цветовете са жълти с тъмнолилави точки, разположени пo 23 в прешлени в пазвите на листата. Цъфти през юли и август.
   Видът е включен в Червената книга на България с категория "застрашен", защитен вид.
   Мравунякът е подземно жилище на колония от мравки. Често включва надземна част, изградена от пръст, пясък, глина и други материали. Състои се от поредица подземни камери, свързани помежду cи и с повърхността с тесни тунели. Отделни камери са предназначени за съхранение на храна, снасяне на яица и отглеждане на ларвите.
   Червен аполон (Parпassiиs apollo) Предпочита местообитания с планински характер от 500 дo 2000 м. н.в. вapoвикoви, каменисти или скалисти cипeи, склонове и поляни. Основно хранително растение за гъсениците ca видoвe от род Sedит
   Част от традиционно използваните в миналото пасища сега са заети от съобществата на сибирска хвоина пpи доминирането на качулата гъба {Sesleria coтosa), картъла и обикновената полевица в различни комбинации между тях.
   Златистата кандилка е балкански ендемит. Среща се само в България, Македония, Албания и бибша Югосла8ия. видьт е защитен от закона, включен в Червената книга на Бьлгария с категория "рядьк.
      Съобщества на ниски храстчета
в периферията на субалпииската зона и на пониските била масово са разпространени съобществата с доминиране на ерикоидните храстчета и тo най-вече на черната (Vacciпiит тyrtillиs) и синята боровинка (Vacciпiит иliдiпosит)
   Много характерни за алпииския пояс, макар и ограничени пo площ, са ценозите на дребните храстчета сребърник {Dryas octopetala) и мрежолистна върба (Salix reticиlata). Тези бидове се срещат главно в северната част на Парка.

Червен аполон (Parnassius apollo)

Цвят на златиста кандилка (Aquilegia аurеа)

Осмолистен сребърник (Dryas octopetala L)

Пиринска мащерка (Thymus perincus)

      Тревна растителност
   Тревните съобщества са важен и съществен елемент на растителността в Национален парк 'Пирин”  .Те играят основна роля пpи формирането на растителния облик и ландшафта 6 алпийския и субалпийския пояс, където са най-шиpoкo представени. в горския комплекс тe са с пoограничено разпространение и заемат откритите части.
   Ниското бясно дърво (Daphпe cпeorит L.) в вечнозелен xpacт дo 40 см, с полегнали или приповдигащи се стъбла. Листата са продълговати, целокрайни с остър връх. Цветовете са червени, събрани във връхни кълбовидни съцветия. Видът е включен в Червената книга на България с категория "рядък", защитен вид.
      Животински видoвe
   Ливадният гущер (Lacerta aдilis) е вид средно голям гущер. разпространен в голями части от Евразия, включително и България. Toи достига на дължина 25 см, има светъл корем и тъмна ивицa пo гърба. Мъжките са потъмни на цвят, а през размножителния пepиoд стават ярко зелени. Има няколко пoдвидa, които значително се различават пo окраската си.
     Усойницата (Vipera berиs) е видът отровна змия с най-широко разпространение в Европа.Тя е едно от най-студоустоичивите влечуги в света.

Усойница (Vipera berus)

Hиcкo бясно дръвче (Daphne cneoruт L)

Автор на материала  Павлина Доневичина, експерт Флора, ДНП Пирин